Изложба ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ

Анжела Димчева за изложбата:

"Даниела Стойкова – новото име на абстрактната живопис":

Анжела Димчева е българската поетеса, литературен критик и журналист, доктор по наукознание. Споделяме тук нейният анализ и реч на откриването на изложбата:

"110 години след началото на абстрактното изкуство днес на българска територия попадаме в „Паралелна реалност”, сътворена от Даниела Стойкова. Разбира се, редица от българските артисти вече имат завоювани позиции в това направление.
Бих казала, че Даниела Стойкова следва традициите на лирическия абстракционизъм, създаден от Василий Кандински и доразвит от Паул Клее, Джаксън Полак, Франц Клайн. А от родните майстори нейният стил кореспондира с изобразителната стилистика на Греди Асса.

Ценителите нямат необходимост от разяснения що за птица е абстрактното изкуство. Тълкувателните отговори на евентуални въпроси от публиката се опират на едва забележими детайли или най-вече – на играта на цветовете, които се реят, освободени от предметните окови.

Даниела Стойкова е изключително работоспособна художничка. Само преди половин година нейните творби разговаряха със зрителя чрез реалистичния си език – портрети, натюрморти, пейзажи от натура, калиграфски изображения на цветя, тела под дъжда, отражения върху вълни. А днес сме зашеметени от богатия спектър на нейните абстрактни инвенции, на новата артистична артикулация.

В струпването на отделни геометрични елементи обаче има хармония, във вихъра на четката живее емоция, неподправена свежест, пулсираща жизненост. На пръв поглед градските пейзажи са с неразпознаваеми топоси, но ако се вгледаме по-внимателно, цветовото преливане ни подсказва, че това е познат площад, че зимата или лятото са тук, до нас чрез вълните на розово-златния вятър или синусоидата на снежното трептение. Урбанистичното ни ежедневие е пречупено през поетичния взор на авторката. Динамиката на рисунъка говори за неспокойствие на въображението, за опит да се преодолее обективното и да се изследва трансцендентното. А то неизбежно се разполага в космическото, генерира красив имагинерен свят, който ни изпълва с позитивизъм. Лодките в абстрактното поле не са в синьото безбрежие, а в кървавото хълмисто предверие на вселената. В картините ще видим и космическия прах, и моста към вътрешното „аз”, и златния дъжд от очаквания, и поетичното разгадаване на „Душата на Луната”.

Тази изложба спокойно може да бъде наречена „Без ограничения” – по името на една от картините, защото излъчва загадъчност и неординерност, диалог със зрителя, магнетичност на приобщаването към тази живописна „Паралелна реалност”. Тя не е само свобода на движение и цветове, тя е „Разширяване на сетивата” – както художничката е озаглавила една от творбите си.
Даниела умее да преразпределя пространството на платното: за нея невинаги оптическият център на картината е смисловият център, защото импулсът при създаването на абстрактното изображение не се подчинява на логика, импулсът сам намира своя фокус.

В някои картини ще открием меланхолични нотки, в други – възторг от търсенето и намирането на себе си, в трети пулсира красотата на природата – автентичност, която няма име. Една картина ме озадачи: заглавието е „Въпросът, който гори”. От дъното на Ада ли идва този въпрос, или от земната магма, това огнено кълбо, което е началото и краят на вселената.
Само абстрактното изкуство е в състояние да предостави на зрителя всевъзможни гледни точки към едно състояние, емоция, мисъл или идея, които са провокирали артиста да изобрази невидимото.

***

За изложбата:

Абстрактната изложба „Паралелна реалност“ е вдъхновена от нашето ежедневие в големия град: шумно, забързано, едва-едва докосващо силуетите и сенките на големите сгради и заобикалящата ни реалност. Това всъщност е темата за урбанизма и разрастването на градовете, на фона на духовната пустота, която напоследък става все по-актуална, колкото и да убягва от нашия взор. Като градски "чада" ние често не осъзнаваме ролята на градското пространство, високите сгради, сивите и златни оттенъци на бедността и лукса, не изпитваме носталгия по изгубената зеленина и природа. Нашата реалност се управлява от геометрията, цифрите, стоките, медиите, лозунгите, клишетата. Ала не и от красивото; природата отсъства, липсва реалното разбиране и осмисляне за света, който ни заобикаля и кове нашето бъдеще.

Всичко това провокира нуждата от изграждането на една „паралелна реалност“ в света на големите градове. Реалност, за която често оставаме слепи. Затова тук се намесва изкуството; човешкият усет за красивото и невидимото. Така, по свой, неподражаем начин, младата българска художничка Даниела Стойкова улавя и пресъздава своите емоции и настроения върху платната, с помощта на въображението и боите. В маслените картини може да видим градските силуети, окъпани от дъжда и слънчевите лъчи, извисените нагоре, сякаш докосващи небето, модерни сгради, величието на  големите метрополиси. Но може да усетим и носталгията по човешкото, самотата, отчуждението и студа на градския пейзаж.  Една постоянно нарастваща градска тъкан, насред която присъстват все повече и повече бетонът и металът, камъкът и стъклото, ала не и хуманността. Затворът на сивата реалност е оприличен на „Холограма“, „Илюзия“, „Виртуален свят“, както гласят имената на някои абстрактни картини от експозицията. Тя се усеща  в първите черно бели картини, както и в картините в сиво и бежово.

Изложбата „Паралелната реалност“ сама по себе си е вдъхновена от идеята на квантовата физика – силата на мисълта, която подобно на Квантов скок, може да извиси съзнанието на ново, следващо възвишено ниво – „Отвъд границите“ на реалността. Да изгради един нов „Вълшебен свят“. Заложена е авангардната идея, че съществуват множество паралелни вселени и безкрайни възможности, аналогични на сегашния свят и живот. И може да достигнем до тях, като извисим съзнанието си и отключим духовната си същност чрез силата на изкуството. Послания претворени в картини, които ни насочват към човешкото „Просветление“ и пробуждане!

Изживялото тази „Трансформация“, пробуденото съзнание вижда света по един нов начин в който, има непознати цветове и емоции; там където границите между реалното и фантазията се сливат: „Извън зоната“, „Отвъд границите“, „На следващо ниво“, сетивата се разширяват. Картините в експозицията бавно, постепенно излизат от градската тема и се насочват към духовното интуитивното, вътрешното Аз. Така творбите „Зачатие“, „Извън времето и същността“, „Символи“, „6-то чувство“, „Близо до себе си“, „В търсене на себе си“, „Шансът“, „Долини на надеждата“, „Поглед навътре“ преоткриват смисъла на съществуването, на живота, на напрегнатото ежедневие; карат ни да се обърнем към духовната си същност и да потърсим връзка с висшето Аз.

Все пак това е новият свят на Модерността: който ако не успеем да променим, ще промени самите нас...Затова нека заедно с платната на Даниела Стойкова, които представят една зряла и  нова концепция в света на живописта, се замислим и потопим във фантазния свят на едно не толкова далечното бъдеще!

Очакваме ви!